Преди монтажа, дъските е добре да престоят в помещението около 10 дни, за да могат да се аклиматизират към температурата и влагата. Температурата може да варира между 15-25 градуса, като подходящата атмосферна влажност е 50-65%. Самите профили трябва да са, сухи с влажност 15 +/- 2 %.  Подовата система / фундамент трябва да е предварително изградена, суха и да нивелирана.

В случай, че дюшемето се поставя върху дървена скара, то тя е препоръчително да бъде на нивото на основния под около 2,5 см до 8 см. Най-често за изработката на дървената скара върху която да се кове дюшемето се използват подложни профили с размери 2,5 см/7 см,  6 см / 8 см или 8 см/ 8 см. Разстоянието между профилите е препоръчително да е около 40- 50 см една от друга. Захващането на скарата за пода се прави чрез анкерни болтове или дюбели.

Посоката на редене на дъските винаги е препоръчително да започват от дъното на помещението към изхода /врата/.

Важна особеност при реденето на дюшеме е да се остави около 10-20 мм разстояние от стената. Дървесината трябва да има място да се разширява и свива, но да не се допира до стената.

Дъските се захващат към предварителното изградената дървена скара чрез пирони или винтове под ъгъл от 45 градуса. Взависимост от избраната основата/фундамент дюшемето да се  монтира и директно за пода, без дървена скара, като се фиксира с подходящи за целта лепила или плоскости.

Дюшемето използва система за съединение –  сглобка тип нут и перо. Чрез захващането с нут и перо се предотвратява възможността да се разместят две разположени една до друга дъски и се постига образуването на равна повърхност.

Практикуват се различни начини за подреждане на дюшемето като технологиите са предимно с интериорна цел. Дъските се редят една до друга или с фигуративно разминаване, което се постига най-лесно с различна дължина на профилите.

Дъските се захващат към предварителното изградената дървена скара чрез пирони или винтове под ъгъл от 45 градуса. Взависимост от избраната основата/фундамент дюшемето да се  монтира и директно за пода, без дървена скара, като се фиксира с подходящи за целта лепила или плоскости.

Фугирането се прави чрез китове за дърво или специални смоли. То се налага поради възникващите разстояния между някои от дъските и други естествени за дървото деформации.

Лакирането на дюшемето се прави най-вече за предпазване на подовата настилка тъй като тя е от естествен материал. Преди да се нанесе лака, дървесината трябва да се грундира. Има различни видове лак – на водна основа, еднокомпонетни, двукомпонетни или полиуретанови. Всеки вид си има своите характеристики. Когато дюшемето е лакирано, то се запазва за много дълго време, почиства се добре и изобщо се поддържа лесно.

Друг метод за запазване на дюшемето е омасляването. То също предпазва от външни условия, които влияят на този вид подова настилка, но не предава този тънък слой, който остава след лакирането. Омасляването е добре да се реновира през няколко години.

Независимо от покритието на дървена настилка, тя трябва редовно да се почиства, като се препоръчва всяка седмица почистване с прахосмукачка или избърсване на пода с парцал. Ако се използва прахосмукачка, тя трябва да е с четка, за да не се надраска дюшемето. В търговската мрежа се предлагат различни видове препарати за почистване на дървени подови настилки. По отношение на почистващите препарати – те не трябва да съдържат абразивни частици или разяждащи агенти, които ще нарушат покритието на дюшемето. Забърсването трябва да става само с влажен парцал, микрофибърен или от друга щадяща и не надраскваща материя.